Загуба

Дали се бях влюбила в тебе, не зная.
Но знам, че се влюбих в други неща:
в една неуютна северна стая,
във чайник закъкрил припрян вечерта.

В дървета се влюбих, отнели простора,
в затънтени душни квартални кина,
във спомени тягостни от затвора,
в една изранена от бомби стена.

Във спирки трамвайни, в листа осланени,
в затоплен от печени кестени джоб,
във дъжд изведро, в телефонно звънене,
дори на мъглата във сивия потоп.

Във целия свят, не в тебе се влюбих.
Откривах го нов, интересен, богат.
Затуй ме боли... Не че тебе загубих...
Аз друго загубих - целия свят.


    Дом

Аз исках за теб да стъкмя не един кът уютен,
а цял един свят да ти дам -
просторен, свободен и нов - да не бъде порутен
щом ветрец вейне едвам.

Аз исках над теб да прихлупя не клюмнала стряха,
а да извися небосвод -
с око необхватен и син - да не висне заплаха
от душен, килиен хомот.

Аз исках не врабче гнездо да слепя с кал и слама,
а дом на криле да създам.
Но ето, че тесен и той се оказва за двама,
а пуст и обширен за сам.