И сега съм пак там, където въздухът е най-чист, денят най-слънчев, тишината най-всепоглъщаща и детството винаги живо. Разхождам се по пустите среднощни улици, отново виждам старата гора и все същите големи дървета, спомнили и проходилката и безпаметните алкохолни вечери години по-късно. След това се срещнах и с Нея. Тя, която винаги ще бъде. Тази, с която аз бях истински и бях нечий. Видях начеващата тънка мрежичка бръчици около очите си в отражението в най-сините очи на света. Тогава махнах с ръка и продължих насам....към своето по-ново минало.